По отношение на топлоустойчивостта полипропиленът (PP) превъзхожда полиетилена (PE). Обикновено точката на топене на полипропилена е около 40–50% по-висока от тази на полиетилена-в диапазон от 160 градуса до 170 градуса -позволявайки на продуктите да издържат на стерилизация при температури над 100 градуса и да останат недеформирани при 150 градуса при липса на външна сила. В ежедневието полипропиленовите контейнери „Не. 5“ обикновено се използват за затопляне на храна в микровълнови фурни (където температурите обикновено достигат 100–140 градуса), докато полиетиленът е неподходящ за употреба в микровълнова печка-независимо дали за контейнери или фолио-поради слабата си устойчивост на топлина. По същия начин, по отношение на стандартните опаковъчни фолиа, полиетиленовите торбички са най-подходящи за температури под 90 градуса, докато полипропиленовите торбички могат да издържат на относително по-високи температури.
По отношение на твърдостта и якостта на опън, полипропиленът се характеризира с ниска плътност и превъзходни механични свойства в сравнение с полиетилена, особено неговата изключителна твърдост. Полипропиленът все повече се конкурира с инженерните пластмаси (като PA и PC) и се използва широко в секторите на електрониката, електрическите уреди и автомобилите. Освен това високата му якост на опън и отличната устойчивост на огъване са му спечелили прозвището „пластмаса, устойчива на прегъване“; може да издържи милиони цикъла на огъване без избелване на напрежението в гънката. Тази характеристика служи като ключ за идентифициране на полипропиленовите продукти и действа като имплицитен маркер за сортирането им по време на рециклирането.
По отношение на устойчивостта на ниски-температури полипропиленът е по-нисък от полиетилена. Неговата якост на удар при 0 градуса е само половината от тази при 20 градуса, докато полиетиленът остава издръжлив при много по-ниски температури; неговата температура на крехкост обикновено е под -50 градуса и може да падне до -140 градуса в зависимост от относителната молекулна маса. Следователно, ако даден продукт е предназначен за използване в среда с ниска температура, полиетиленът е предпочитаната суровина. Тавите, използвани за охладени храни, например, обикновено са направени от полиетилен.
Що се отнася до устойчивостта на стареене, полипропиленът е по-нисък от полиетилена. Въпреки че техните молекулни структури са подобни, наличието на метилова странична верига в полипропилена го прави по-податлив на окислително разграждане, причинено от ултравиолетова светлина и топлина. Често срещан пример за полипропиленови продукти, склонни към стареене, е тъканата торба; продължителното излагане на слънчева светлина кара тези торбички да се напукват лесно. Всъщност, докато полиетиленът има по-добра устойчивост на стареене от полипропилена, неговите характеристики в това отношение не са изключителни в сравнение с други материали; наличието на следи от двойни връзки и етерни връзки в полиетиленовите молекули води до лоша устойчивост на атмосферни влияния, което го прави податлив на стареене от излагане на слънце и дъжд.
По отношение на гъвкавостта полипропиленът притежава висока якост, но слаба гъвкавост-или, технически казано, слаба устойчивост на удар. Следователно приложението му се различава от това на полиетилена, особено във филмови продукти; полипропиленовото фолио се използва по-често за повърхностно опаковане и печат. Що се отнася до тръбопроводите, стандартният полипропилен рядко се използва самостоятелно; вместо това се изисква омрежен полипропилен-общо известен като PPR-. Тъй като обикновеният полипропилен има слаба устойчивост на удар и е склонен към напукване, за практически приложения трябва да се добавят модификатори на удар; например, добавките се използват за подобряване на устойчивостта на удар в продукти като автомобилни брони.